.png)
Императорът Веспасиан от рода на Флавиите започва строежа на амфитеатъра през 72 година, като подарък за жителите на Рим. В този момент единственият амфитеатър в града е станал тесен за нарастващото население на Рим. Въпреки усилията на Веспасиан, той не успява да види Колизеумът завършен, тъй като почива на 24 август 79 година, малко преди проектът да бъде финализиран. Неговият син Тит поема управлението на Римската империя и завършва строежа на амфитеатъра. През 80 година Тит устройва грандиозни игри, които продължават 100 дни, по време на които се твърди, че на арената са били пуснати около 5000 диви животни. Колизеумът е наричан по този период Амфитеатър на Цезарите или Амфитеатър на Флавиите, в чест на строителите му от династията на Флавиите. Следващият император, братът на Тит, Домициан, завършва изцяло проекта. Името "Колизеум" се появява около VIII век, заради скулптурата на Нерон, която е била разположена в близост до амфитеатъра, наречена "Неронов колос", която се намирала на Колизей Пиаца.
Сградата е с размери 189 метра в дължина, 156 метра в ширина и 48 метра височина с овална форма, която достига дължина от 527 метра, за да няма ъгли, където гладиаторите да застанат по време на битката. Смята се, че Колизеумът е служил като пример за съвременните стадиони. От втория етаж се открива изключителна гледка към Римския форум, Храма на Венера и Арката на Константин. Арената е с размери 76 метра на 44 метра, като основата й е от дърво, покрита с пясък. По-късно под арената са изградени подземни тунели, стаи за гладиаторите, клетки за животните и дори асансьори. Тук гладиаторите са чакали и се готвели за своите битки и за смъртта, която е наистина много вероятна.
Колизеумът разполага с 80 входа (арки), които са високи 7,05 метра и широки 4,2 метра. От тези 80 входа, 76 са предназначени за обикновените хора, докато 4 са за императора и сенаторите. Вместимостта му е около 70 000 души, като 50 000 души можели да наблюдават седнали, а на върха има допълнително място за още 20 000 правостоящи души. Заради удобството на посетителите, стадионът може да бъде напълнен за само 15 минути, а в случай на опасност всички могат да бъдат евакуирани за 5 минути.
Местата за сядане са разпределени в съответствие със социалния статус на хората. Първата част, наречена подиумът, е предназначена за сенаторите, а в ложата, изработена изцяло от мрамор, е мястото на императора. Над подиума е зоната за аристократите, които не са сенатори. Третата част е разделена на три подзони: за богати граждани, за бедни граждани и за "жените от най-нисък клас". С цел защита от слънцето, стадионът е оборудван със сенник, закрепен на 240 дървени греди.
Имало е няколко видове "спортни игри" в Колизеума, включително гладиаторски битки, лов на животни и дуели между различни видове животни. Лъвове, мечки, леопарди, хиени, тигри, носорози, слонове и дори крокодили са били използвани за лов и битки. Друга "игра" е включвала осъдените на смърт. Те били изправени пред избора да бъдат убити от гладиатор - т.е. смърт от меч, или да се бият с хищно животно, ако пък осъдения рани много лошо гладиаторът той също бил убиван с фатален удар по черепа. През 313 г. император Константин отменя игрите, но през следващите години те бавно се възраждат. Валентиниан III през 438 година забранява окончателно игрите.
Сегашният вид на Колизеума се дължи на множество земетресения и използването на материали от Колизеума за изграждането на други сгради. Въпреки това, през XVIII век папа Бенедикт XIV успява да запази останките от амфитеатъра, на Страстта Христова в памет на мъчениците, загинали в него.
Днес, Колизеумът е една от най-посещаваните и впечатляващи забележителности по света. Надяваме се, че той ще продължи да съществува през много години, защото в пророчеството на Беда Венерабилис от VIII век се казва: "Докато Колизеумът стои, Рим ще стои. Ако Колизеумът падне, Рим пада, а ако Рим падне, също пада и светът".
Публикации
0 Коментари