Вътрешна делта на река Нигер:
Делтата на Нигер има дължина от 425 километра и средна ширина от 87 километра. В миналото това място, където основният приток на Нигер река Бани се слива било голямо бездънно езеро. Днес, по време на влажния сезон се образува голямо езеро, чиито води се използват за поливане на околните земеделски земи и за напояване на многобройните стада животни и птици от хората. За период от около четири месеца от юли до октомври площта на делтата се увеличава от 3,9 хиляди квадратни километра до 20 хиляди квадратни километра.
Вътрешната и основната делта на река Нигер носят значително количество седименти от алувиални наноси. В областта на Томбукту множеството ръкави на делтата се сливат, а реката се съединява отново като по този начин бележи края на делтата.
Областта на вътрешната делта и съседните райони са населени от народите - фулбе и догони. Тези земи се използват за отглеждане на просо и ориз както и за пасене на големи чернорогати животни. Освен това местните използват водите от делтата за снабдяване с питейна вода и за риболов.
В близост до делтата се намират градовете Ке Масина, Томбукту, Мопти, Севаре и Джене. На около три километра от Джене се намират руините на Джене жено, град основан през приблизително 250 година пр.Хр.
Джене:
Джене е един от най-дълбоко утвърдените градове в Африка към юг от Сахара. Той се намира в южната част на вътрешната делта на Нигер, между реките Нигер и Бани. Разположен е на 398 километра североизточно от Бамако и на 76 километра югозападно от Мопти. Градът се разпростира на площ от около 70 хектара и през дъждовния сезон се превръща в остров.
Комуна Джене включва площ от 302 квадратни километра и обхваща освен самия град Джене и други 10 села в близост: Беле, Диаболо, Гомникубое, Камарага, Кера, Няла, Соала, Син, Велингара и Джеледа. Джене е също административен център на общината, която е един от кварталите в района на Мопти, който е една от осемте области на региона.
През 13-ти век, Джене е основан от ноносите и е в зависимост от Малийската империя. Той конкурира Тимбукту в търговията със злато, роби и сол. През 15-ти век, градът е завладян от Сони Али. До 17-ти век, Джене се превръща в център на процъфтяващата търговска и образователна дейност. През 1670 година, става част от царство Бамбара. През 1818 година, градът попада под владението на фуланския владетел от Макина, Шеху Ахмаду. През 1861 година, Джене става притежание на ал Хадж Умар (туколорският император), а през 1893 година – на Франция. Днес, Джене е търговски център за риба, кафе и кола. Руините на Джене-Джено, които са от 250 година пр.н.е., се намират наблизо.
Тимбукту:
Тимбукту е известен град в Мали, който се нарича африканското Елдорадо поради своята роля като център на търговията със злато, слонова кост и сол. Той е известен още като градът на триста тридесет и тримата светци и е наричан и Судански Рим. В града се намират три известни джамии, изградени от кирпич. През 1324 година владетелят Муса извършва своя поклонение в Мека, като е придружен от 60 000 души и раздава 2 тона злато на бедните. През 1824 година Географското общество в Париж обявява награда от 10 000 франка за този, който успее да достигне Тимбукту и да се върне с информация за него.
Шотландският пътешественик Скот Гордън Лаинг успява да проникне в града, но загива. Французинът Рене Кайле има успешна мисия, пътувайки сам и представяйки се като мюсюлманин. Но вместо да намери блестящи златни дворци, той открива бедност и разрушени къщи. През 1894 година Тимбукту е завзет от французите, които частично възстановяват града. През 1960 година той става част от независимата република Мали. Въпреки че и днес Тимбукту е беден град, неговата древна слава го прави туристическа атракция, включително със своето международно летище. Градът е един от осемте административни района в Мали и според преброяването от 1998 година има население от около 31 973 жители. Тимбукту е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и е обявен за застрашен град поради разрушителното влияние на пустинните бури. ЮНЕСКО финансира специална програма за запазване на архитектурните паметници в града.
Племето на догоните:
Догоните са етническа група, която обитава африканската държава Мали, южно от завоя на река Нигер, близо до града Бандиагара в областта Мопти. Населението им достига около 300 000 души. Догоните се отличават с богатата си митология, уникални танцови маски, дървени скулптури и характерната си архитектура. През миналия век, те претърпяват значителни промени в социалната структура, материалната култура и религиозните вярвания, особено поради факта, че Догонската земя е една от големите атракции на Мали. През 1931 година, френският изследовател Гриол достига до тях и започва да ги изучава. Това племе разполага с изключителни познания в областта на астрономията и държи информация за звездите Сириус Алфа и Сириус Бета. Според тях, върховната звезда е Сириус Бета, за чието съществуване те имат информация от извънземното същество Номо ("водният бог"). Когато двете звезди - Алфа и Бета - се застъпят, това отбелязва началото на религиозния празник Сиги, който се провежда точно на всеки 60 години и продължава 7 години според традицията на догоните.
Голямата джамия в Джене:
Голямата джамия в Джене е считана за най-големия обект от кирпич в света от мнозина архитекти. Тя се смята за върховото постижение на Судано-сахелския архитектурен стил, въпреки че има определено влияние от ислямската култура. Разположена в град Джене, Мали, тази джамия се намира в алувиалната равнина на река Бани. Първата джамия на това място е била изградена през 13 век, но съществуващата сграда е построена през 1907 година. Освен да служи като център на религиозната общност в Джене, джамията е една от най-известните забележителности в Африка. През 1988 година тя и целият град са включени в списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Гробницата на Аския:
Гробницата на Аския е част от по-голям архитектурен комплекс, включващ и джамията с минарето. Той притежава квадратна конструкция, изградена на три нива, което му придава пирамидална форма. Изработен е от глина, а за да издържи на изтичането на времето, в него са вмъкнати колове от акациево дърво, които издигайки се от всички страни, му придават изключително уникален вид.
Гробницата на Аския е закрит зад осемметрова стена, която също е част от обширния комплекс, включващ и огромната джамия. Целият архитектурен комплекс е насочен спрямо световните посоки, както е характерно за множество джамии в Африка.
През 1852 година Хайнрих Барт, който подробно изучава гробницата на сонгайския крал Аскиа Туре, отбелязва, че тя включва седем тераси. Въпреки това, днес са видими само три от тях. Възможно е част от стълбището или други елементи от мавзолея да са се разрушили поради неблагоприятни природни условия.
Посещението на гробницата на Аския в Гао е възможно през цялата година, но предпочитаеми са месеците от ноември до март, когато дъждовният сезон е преминал и летните жеги не са толкова интензивни.
0 Коментари