Айфеловата кула: 130 години история, вписана в парижкото небе

Когато се спомене Париж ни се появяват пред очите множество приятни образи. Ароматът на свежите френски кроасани и кифлички, уличките, обсипани с романтични кафенета и уютни ресторанти, корабчетата, плаващи по река Сена и атмосферата, изпълнена със звуците на нежните шансони, всичко това прави Париж наистина специално място. Там сред тази красота, една структура се издига, привличайки вниманието със своята внушителна присъственост - Айфеловата кула.

Айфеловата кула е изключителна метална конструкция, разположена в Марсовото поле в Париж. Тя се е превърнала в символ на града и на Франция като цяло и е едно от най-разпознаваемите съоръжения в света. Тя е и най-високата структура в Париж и е най-посещаваният платен монумент в света, привличайки годишно над 5,5 милиона посетители. През цялото си съществуване тя е посетена от над 200 000 000 души. Кръстена на името на своя архитект Густав Айфел, кулата е построена като входна арка за Световното изложение в Париж през 1889 година, което отбелязва стогодишнината от Френската революция. Строителството на кулата отнело 2 години, 2 месеца и 5 дни и струвало общо 6,5 милиона франка.

Айфеловата кула е с височина от 324 метра и представлява едно от най-впечатляващите инженерни постижения в света. Тя е сравнима с около 80 етажна сграда и е достъпна за посетители, които могат да достигнат до върха й по 1792 стъпала. От момента на своето завършване до 1930 година, кулата е била най-високата структура в света, след което е била изместена от Крайслер Билдинг в Ню Йорк. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула е и до днес втората по височина структура във Франция, след завършения през 2004 година виадукт Мийо.

Кулата е разделена на три нива, достъпни за посетители. За достигане до първите две нива може да се използва стълбище или асансьор. Стълбищата имат над 300 стъпала до първото ниво и още толкова до второто. За достъп до най-високото ниво е необходимо да се използва асансьор. На долните две нива се намират и ресторанти, които предлагат прекрасна гледка към Париж.

През 1884 година, двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел, Емил Нугие и Морис Коешлин, решили да се заемат с проекта за изграждане на едно впечатляващо и високо съоръжение. За да осъществят своята идея, те привличат и Стефан Совестър. На 15 февруари 1887 година, обаче, група културни дейци поднасят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са имена като Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан описва кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби, с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа изглеждала като да е предназначена за ужасен паметник на Циклоп, а нагоре се превръщала в смешен и тънък профил на фабричен комин. Въпреки споровете, завършването на проекта и последващият успех на кулата успокояват критиците. Кулата е осветена на 31 март и отворена за посещение на 6 май. Густав Айфел, архитектът на кулата, също е автор на други известни съоръжения като Статуята на Свободата, Виадукта в Гараби (Кантал) и Гарата Нюгати в Будапеща (Унгария).

В зависимост от околната температура, височината на кулата може да се промени с до 8 сантиметра поради разширението на метала. При буря, това отклонение може да достигне до 15 сантиметра. Конструкцията е изградена от пудлинговано желязо и включва над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, с общо тегло от 10 100 тона. С течение на времето, кулата е подсилена на най-натоварените места и е олекотена с 1 340 тона, а стълбището на третия етаж е заменено с такова от прави отсечки. Сигурността на съоръжението е била усъвършенствана и актуализирана, а за достигане до върха са необходими 1792 стъпала, символизиращи годината на обявяване на Първата Френска Република. В процеса на изграждане са участвали 50 инженери и около 300 работници. С оглед на мерките за сигурност по онова време е важно да се отбележи, че само един работник е загинал по време на строежа на кулата (по време на инсталирането на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.

От момента на създаването й до днес, кулата е била пребоядисвана цели 17 пъти, като това се случва по един път на всеки 7 години. Според самия си създател, Густав Айфел, пребоядисването е от съществено значение за запазването на металните конструкции. Цветовете на кулата са претърпяли няколко промени във времето: първоначално е била в кафяво-червени тонове, след това в бежово-жълти, а последно - в бронзови. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на наблюдателите. За да бъде боядисана, кулата изисква 60 тона боя, а работата на 25 бояджии продължава повече от една година. Последното пребоядисване започва през декември 2001 година и завършва през юни 2003 година.

В началото се е планирало кулата да бъде разрушена след 20 години, но по-късно тя превръща в лаборатория за научни изследвания. Това в значителна степен се дължи на Густав Айфел. В резултат на това, в кулата са инсталирани множество уреди - от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.

Айфеловата кула е включена в творбите на много артисти. През 1888 година Жорж Сьора я изобразява, а след това и Раул Дюфи и Марк Шагал. Писателите имат различни мнения за кулата. Докато Леон Блуа критикува "жалкия електрически стълб", Гийом Аполинер я сравнява с египетските обелиски и я описва в "Алкохоли": "Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта".

В настоящия момент Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията й на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие.

По света има много копия и имитации на кулата. Най-високата от тях е Токийската кула в Токио (333 метра). В Лас Вегас има една Айфелова кула, но наполовина по-ниска. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Великобритания), на хълма Фурвиер в Лион, както и в Париж, Тексас.

Айфеловата кула е истинска магнитна точка. Винаги там се събира голямо количество туристи, както и местни жители от Париж - на площадката и в околните паркове, които са просторни и уютни през всички сезони.
Няма друга постройка в света като Айфеловата кула. Изработена изцяло от желязо и стомана, тя възбужда възхищение със своята красота при всеки, който я види. Огромните размери и мащаби на този инженерен шедьовър оставят впечатление със своята строга архитектура, която обаче притежава очарованието на един от най-романтичните градове в света - Париж. Айфеловата кула е неоспоримият символ на френската столица. Мнозина може да считат, че тази структура е всичко, но не и красива, но когато я видите нощем, осветена от хиляди лампи, няма как да не откриете нейния уникален чар, който Айфел е пресъздал в "труда на своя живот".

Айфеловата кула е изключително красива през вечерта, когато осветлението е включено. През 19-и век тя е осветявана от 10 000 газови фенера, два прожектора и фар на върха, който свети в синьо, бяло и червено - цветовете на френското знаме. През 1900 година е оборудвана с електрически лампи, а съвременното осветление е включено за първи път на 31 декември 1985 година. Днес са добавени и сребристи лампи, които се включват за по 5 минути на всеки кръгъл час.